понеделник, 18 януари 2010 г.

Яденето е като пишкането

Напоследък чета доста книги за хранителни разстройства и пристрастености. Попадам на много смислени и интересни неща. Снощи почти цвилих от смях на следното:


Чувстваш глад; тялото с неговата си интуиция и мъдрост желае определена храна; консумираш тази храна; спираш, когато тялото е задоволено; и продължаваш да правиш нещо друго без да помисляш отново за храна - това е 'нормално хранене'. Този процес е абсолютно анологичен на това, което се случва в нас, когато трябва да пишкаме. Усещаш нуждата на тялото, облекчаваш я и продължаваш да правиш, каквото там си си правил. И в двата случая прочиташ физически сигнал, удовлетворяваш физическа нужда и спираш да мислиш за това. Това е нормалното.

Представи си колко странен би бил света, ако трябваше да пикаем по график. Примерно, трябва да пишкаме 4 пъти на ден, в 4 часови интервали, и трябва да пишкаме само по 1 чаша всеки път. Ако ни се пишка между 4-те интервала, трябва да стискаме. Ако ни се пишка повече от една чашка, трябва да стискаме до следващия път. Звучи абсурдно? Това, на практика, са и диетите. Също толкова абсурдно е да регулираш храненето си спрямо условни външни правила вместо спрямо вътрешни сигнали.

Храненето е основна функция на тялото също като освобождаването от отпадъците. Не е необходимо някой да ни казва как да го правим!


Из "Normal Eating for Normal Weight", Sheryl Canter, M.A.

Няма коментари:

Публикуване на коментар