петък, 29 януари 2010 г.

10 начина да си по-добър кросфит-атлет

Всъщност...долните "правила" не важат само за кросфит...нито само за тренировки...те са валидни за всичко, което правим :)

1) Обещавам да давам всичко от себе си. То няма да е едно и също в различните дни, в различните часове, в различните минути. Но във всяка минута, ще давам най-най-доброто от себе си!

2) Млечната киселина е мой приятел. Вятърът е мой приятел. Всичко, което ми пречи, всъщност ми помага да стана по-силен. Ако нямах пречки, щях да съм слаб.

3) Ако мога да бягам, бягам. Ако трябва да вървя, вървя. Когато съм принуден да пълзя, пълзя. И тогава почивам и живея, за да сборя още един ден.

4) Не се страхувам от нито един човек, но се страхувам от тренировката си. Ако не се страхувам от тренировката си, то тя не е достатъчно трудна.

5) Може да повърна. Може да плача. Но няма да се откажа. Никога.

6) Никога не лъжа. Няма грам чест в лъжата. Каква радост бих могъл да изпитам от победа, която не съм заслужил?

7) Пропусната тренировка е пропусната възможност. Няма да се лишавам от възможността да стана по-добър атлет и човек.

8) Разбирам стойността на лицевата опора. На набирането. На коремната преса. На клека. И на мъртвата тяга. Както има милиони начини да сготвиш пиле, така има и милиони начини да клякаш, да се набираш, да правиш коремни преси и лицеви опори, да дърпаш тяга.

9) Ще дам всичко от себе си. И след това ще намеря още в мен.

10) Не се оплаквам. Оплакването е за бебета. Всеки ден в САЩ се раждат 11232 бебета. Ще оставя плаченето на тях, а аз ще се боря.

11) Ще захапвам предизвикателства. Ще изплювам резултати. И ще моля за още.

Ти какво ще направиш?



Оригиналът тук

3 коментара:

  1. Invictus



    User Rating:

    9.3 /10
    (177 votes)




    0 Print friendly version

    0 E-mail this poem to e friend

    0 Send this poem as eCard

    0 Add this poem to MyPoemList

    Out of the night that covers me,
    Black as the Pit from pole to pole,
    I thank whatever gods may be
    For my unconquerable soul.

    In the fell clutch of circumstance
    I have not winced nor cried aloud.
    Under the bludgeonings of chance
    My head is bloody, but unbowed.

    Beyond this place of wrath and tears
    Looms but the Horror of the shade,
    And yet the menace of the years
    Finds, and shall find, me unafraid.

    It matters not how strait the gate,
    How charged with punishments the scroll.
    I am the master of my fate:
    I am the captain of my soul.

    William Ernest Henley

    ОтговорИзтриване
  2. Съжалявам за бозата, която излезе при копирането.

    ОтговорИзтриване
  3. Like it :)
    Много дори :)
    Благодаря!

    ОтговорИзтриване