by Rudyard Kipling
Една от моите любими поеми...много вдъхновяваща, много истинска...сякаш събира в стиховете си цял един пътеводител на Истинския Човек...
Преводът е мой и вероятно не толкова добър, колкото известните такива...Но оригиналът си е най-най-добър :)
АКО...
Ако запазиш си разума, когато
около теб всички полудяват и теб винят;
Ако вярваш в себе си, когато
в теб всички се съмняват, и премълчиш;
Ако можеш да почакаш, без да се гнетиш;
или да си останеш честен, когато давиш се в лъжи;
да не се пропиваш със омраза, когато тя те обкръжи;
и въпреки това, да не говориш твърде мъдро
или пък да изглеждаш най-прекрасно.
Ако можеш да мечтаеш без в мечтите да живееш;
Ако можеш да мислиш, без в мислите да се заключиш;
Ако можеш Успехът и Разгрома да посрещнеш
и дори двамата непредубедено да прегърнеш ;
Ако можеш своята си истина да слушаш,
преиначена от мошеници, глупци да омагьосва;
Или пък да наблюдаваш как животът ти се срутва,
да се изгърбиш и от руините да строиш отново.
Ако можеш да направиш куп от всичко ценно
да го заложиш на игра и загубиш безвъзвратно;
и да започнеш да градиш богатството си отначало
без думичка дори за всичко пропиляно;
Ако можеш да впрегнеш и сърце, и дух, и жили
на теб да служат вярно, дори и премалели;
И така да удържиш, когато в тебе няма вече сили,
освен Волята, която им крещи: "Дръжте още, смели!"
Ако можеш да запазиш достойнство сред тълпите
и все така обикновен да си с кралете;
Ако ни враг, ни близък те рани дълбоко;
Ако си приятел с всички, но с никой твърде много;
Ако можеш да изпълниш цялата минута
с шейсет секунди пълноценен пробег;
Твоя е Земята и всичко в нея
И по-важното, мой сине, ще бъдеш ти Човек!
--------------------------------------------------------
IF...
If you can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or, being lied about, don't deal in lies,
Or, being hated, don't give way to hating,
And yet don't look too good, nor talk too wise;
If you can dream - and not make dreams your master;
If you can think - and not make thoughts your aim;
If you can meet with triumph and disaster
And treat those two imposters just the same;
If you can bear to hear the truth you've spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to broken,
And stoop and build 'em up with wornout tools;
If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breath a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: "Hold on";
If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with kings - nor lose the common touch;
If neither foes nor loving friends can hurt you;
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds' worth of distance run -
Yours is the Earth and everything that's in it,
And - which is more - you'll be a Man my son!
