10 начина да си по-добър кросфит-атлет

Всъщност...долните "правила" не важат само за кросфит...нито само за тренировки...те са валидни за всичко, което правим :)

1) Обещавам да давам всичко от себе си. То няма да е едно и също в различните дни, в различните часове, в различните минути. Но във всяка минута, ще давам най-най-доброто от себе си!

2) Млечната киселина е мой приятел. Вятърът е мой приятел. Всичко, което ми пречи, всъщност ми помага да стана по-силен. Ако нямах пречки, щях да съм слаб.

3) Ако мога да бягам, бягам. Ако трябва да вървя, вървя. Когато съм принуден да пълзя, пълзя. И тогава почивам и живея, за да сборя още един ден.

4) Не се страхувам от нито един човек, но се страхувам от тренировката си. Ако не се страхувам от тренировката си, то тя не е достатъчно трудна.

5) Може да повърна. Може да плача. Но няма да се откажа. Никога.

6) Никога не лъжа. Няма грам чест в лъжата. Каква радост бих могъл да изпитам от победа, която не съм заслужил?

7) Пропусната тренировка е пропусната възможност. Няма да се лишавам от възможността да стана по-добър атлет и човек.

8) Разбирам стойността на лицевата опора. На набирането. На коремната преса. На клека. И на мъртвата тяга. Както има милиони начини да сготвиш пиле, така има и милиони начини да клякаш, да се набираш, да правиш коремни преси и лицеви опори, да дърпаш тяга.

9) Ще дам всичко от себе си. И след това ще намеря още в мен.

10) Не се оплаквам. Оплакването е за бебета. Всеки ден в САЩ се раждат 11232 бебета. Ще оставя плаченето на тях, а аз ще се боря.

11) Ще захапвам предизвикателства. Ще изплювам резултати. И ще моля за още.

Ти какво ще направиш?

Оригиналът тук

Пицаааа мням-мням :)

Снощи направих пица...без брашно. Не зная дали защото преди това си бях потренирала добре с въженце (на всеки пет минутки скачане правих задъхващи серии от 50 бърпита, 100 суинга, 50 коремни залюлявания, 100 клека и така около 45 мин ), но...пицата ми се стори мноооого вкусна :) А я направих мноого лесно и бързо:

За блата:

4 яйца

1 бакпулвер

щипка морска сол

риган + босилек + кашкавал/ пармезан по желание

1 и 1/2 ч. трици + 1/2 ч.овесени ядки (тук всъщност може да се експериментира доста, стига общото количество да е 2 ч.ч. - аз сложих малко пуканки от амарант, малко брашно от амарант, малко цели овесени ядки, повечко смлени овесени ядки и смлян ръж)

Разбих яйцата и добавих всичко останало, разбърках добре. Оставих да 'отлежи' 10-15 мин. - овесените ядки и трици попиват част от яйцата и сместа се сгъстява малко. След това разстлах мнооого тънко в тавичка върху хартия за печене (може и в добре намазнена тавичка - аз предпочитам хартия за печене, защото е стърго- и търко-спестяваща) и ...бум в предварително загрята на 200-220 градуса фурна за 15на минути (докато се втвърди добре)

За плънката:

Докато се пече блата, подготвям каквото фантазията/ хладилникът ми подскаже за плънката.

Задължително:

+ доматено пюре/ сос за намазване на блата

+ подправки (риган, босилек, чубрица, подправка за пица, чили)

+ настърган кашкавал за най-отгоре

По желание:

- суджук, луканка, свинско или пилешко филе; шунка; бекон, бяло сирене, синьо сирене, пармезан, яйце

- гъби, кисели краставички, маслини, чушки, царевица

След като се изпече блата, го намазах обилно с доматено пюре/ сос и наръсих подправки. Аз обичам много подправки, така че 'постлах килим' от: подправка за пица, босилек, чубрица, чили и черен пипер върху доматеното пюре :)

След това много старателно подредих 1/2 суджук и една от вкусните свински сушеници на тати (нарязани на парченца, разбира се) върху блата, така че да не остане местенце без месенце :)

Разхвърлях и малко ситно нарязани кисели краставички и няколко люти чуши отгоре, след което покрих цялата тази красота с настърган кашкавал.

Запекох за още около 15 мин във фурната.

И....след това щурмувахме тавата - кой с вилица, кой с нож, кой с ръце... Мням-мням :)

Получава се количество....хм..колкото 2 големи пици :)

Скритото щастие ...

Скритото щастие
в
къс синьо небе;
радостта на дете;
студът по стъклата;
просто тишината;
чувството на лекота;
напъпил цвят в снега;
слънце след дъжда;
пара от дъха;
девственият сняг;
усмивката на непознат;
непринуден жест;
обяд с любим човек;
бурята в морето;
вятърът в лицето;
спомени от миналото;
мечти за бъдещето;
непознатото ново;
подарък без повод;
самотно цвете;
дъждовното време;
пурпурен изгрев;
внезапен порив;
птицата в полет;
мирисът на пролет;
чиста любов;
смешен послеслов;
танци със страст;
цъфнал храст;
парченце чер шоколад;
чувството, че си млад;
...

27.01.2010

Пролет

Пролет

Искам да е пролет!

Да пръска слънцето от животворната си светлина;

Птиците с разперени криле във полет

Да донасят от южните си странствания топлина.

Искам да е пролет!
Да чувам как расте зелената трева,

Да вдишвам мириса на цвят разпъпен,

Събуждащ бавно задрямалите сетива.

Искам да е пролет!

Да се гонят зайчета по морските води;

Природата, отегчена от сивия си поглед,

Да преоткрива летните си свободи.

Искам да съм пролет!

Да рисувам щастие по изморените лица;

Борбена като кокиче, пробило през ледa,

Да дарявам всички с цъфнали слънца!

25.02.2008

Замръзнала и бяла Nancy :)

В неделя пак се събрахме с групата луди кросфит ентусиасти - не ни спряха снегът и ледът, нито пък отрицателните температури (термометърът закотвяше -12С).

Аз се бях заканила на Хелън (3 пъти: 400 м бягане, 21 суинга, 12 набирания), но...студът и леденият лост ме изплашиха. Не исках да си оставя някое пръстче на лоста за набиране :)

Затова се срещнах с Нанси:

5 пъти:

- 400 м бягане

- 15 овърхед клека с 30 кг

Общо: 19:00 мин

Предишната среща с нея (преди няколко месеца) бая ме беше изплашила - много ме бяха измъчили келковете. Тогава правех 2-3 клека. Почивка. Още 2-3 ...и така измъчена серия 15. След това бягане и ...отново измъчена серия 15. Това 5 пъти.

Вчера всичко беше някак леко и гладко (дори и пистата за бягане беше стъклено-гладка на места :)) Правех сериите клекове с лекота, без да има нужда ги накъсвам. Само на 4-тата серия един порив на вятъра ме залюля и дестабилизира и ... пуснах лоста за малко...

Кеф :) Готино е да виждаш, че имаш напредък :) А днес раменцата ми са яко разтегнати :)

Кокоски

Събота вечер около 23.30ч. Няколко чаши леко позамръзнало фрапирано домашно вино. Вкусна храна. Забавен филм в края си. Интересна мисъл се прокрадва: кокосът е ядка, също като орехите. Дали пък няма да се получи добре, ако направя ореховки с кокос, вместо с орехи... т.е. да направя кокоски по вече изпробваната рецепта за ореховки?
Желязото се кове докато е горещо - запретнах ръкави, пуснах си Шакира и се развихрих в кухнята. И...направих доста сполучливи кокоски :)

Необходими са:

2 белтъка

5 с.л. мед

2 ч.ч. кокосови стърготини

Разбих белтъците с меда на сняг; добавих и кокосивите стърготини и разбърках. Щеше ми се да им сложа 'връх' - мислех си за мъничко сладко от ягоди, но пък след това се сетих, че пакетче сушени вишни се подвизава доста отдавна в шкафа - влязоха в чудесна употреба :) Оформих топчета от сместа, боцнах по една сушена вишна и ... върху хартия за печене. Пекох около 15 мин. в предварително загрята на 200 С фурна.

Медено-стафидени ореховки

Любимата ми закуска напоследък се състои от 3 медено-стафидени ореховки с купичка домашно кисело мляко - хем вкусно, хем засищащо :)

Отне ми известно време да нацеля точните пропорции - 'класическите' сладости обикновено се правят със захар. Да де, но като заместиш захарта с мед, това леко технично разваля гъстотата на смеската. Освен това реших, че искам и екстра от стафиди в ореховките...та така...след няколко експеримента, най-после нацелих рецептата - супер лесна и бърза :)

Необходими са:

2 белтъка

5 с.л. мед

2 ч. не много ситно смлени/ счукани орехи

1 ч. стафиди

Белтъците и меда се разбиват на сняг (медът оцветява 'снега' в леко жълтеникави окраски :-) ). Добавят се орехите и стафидите и сместа се разбърква добре. И...воала! Готови са :)

В тавичка с хартия за печене се 'оформят' ореховки директно с лъжицата - сместа сама се разстила и си заема нейна си форма. Пече се в предварително загрята фурна за около 15-на минути - докато порозовеят. Добре е ореховките да се отлепят докато са още топли - след това се втвърдяват и чупят.

Добър апетит!

Moeто тяло

Ние, жените, не сме като хората. Вместо да се обичаме такива, каквито сме, правим всичко възможно да мразим сами себе си. Много сме самокритични и все си търсим (и си намираме!) кусури! Мислено, а дори и гласно, обиждаме части от телата си или целите тях, нараняваме ги, нагрубяваме ги, отричаме женствеността им.

За съжаление, не обиждаме телата си само с думи, а и с действия - всяка нова 'диета' трябва да се пробва; тренировките ни трябва да са убийствено изтощителни; мацаме се с всякакви помади, ако ще ни направят по красиви; носим неудобни дрехи, за да сме привлекателни... и ....колкото повече уж се грижим за телата си, толкова повече кусури им намираме => толкова повече ги обиждаме и нараняваме.

А всъщност трябва да ги обичаме. Телата ни са изражение на нас самите. Не можем да съществуваме извън тях. Те са нашият най-верен приятел и спътникът ни до края на дните ни...

Вчера направих едно упражнение - написах всичко хубаво, което мога да се сетя за моето тяло. След това помислих и за нещата, които не харесвам...

Резултатът?

Ами...дълъг списък с неща, които харесвам в себе си...и...само няколко, които са ми трън в очите!

Защо тогава съм се вкопчила в нещата, които не харесвам, вместо в тези, които харесвам?!?

Моето тяло е:
- храмът на душата ми, нейното игрище и скривалище;
- моята опаковка, моят паспорт;
- произведение на изкуството, създадено от най великия творец - Природата;
- единствено в света и уникална плетеница от гени;
- моят най-добър приятел, който никога няма да ме изостави;
- женствено и красиво, с много извивки;
- здраво и спортно;
- силно, издържливо и гъвкаво;
- пропорционално и сексапилно;
- то е ... Аз

Харесвам в моето тяло:
- изразителността на очите си;
- слънчевата усмивка;
- вдигнатите скули;
- решителната челюст и остра брадичка;
- дългото вратле;
- оформените рамене;
- силните ръце;
- нежните длани;
- гладкия корем;
- женствената талия;
- копринено-меката кожа;
- формата на краката;
- стъпалата
...

Харесвам тялото си, заради пропорциите му!
Харесвам го, защото ме е изтърпяло!
Харесвам го, защото сме свързани!
Харесвам го, защото е мое!
Харесвам го, защото е единственото тяло, което имам!

А ти?

Размазваща тренировка

В неделя се събрахме с Вик и Михаил на стадиона за традиционния съботно-неделен "кросфит на зелено". Само дето този път беше на сиво и мокро и влажно и валящо. И все пак си направихме жестока тренировка.
Вик прави някаква задъхваща комбинация от сначове + бягане, Мишо за първи път се срещна с "Helen", а пък аз бях в настроение за тотално пребиване с нещо дълго и ... се наградих с това:
21-18-15-12-9-6-3
- набирания със скок
- лицеви опори
- пружиниращ планк
- бърпита
- кофички на лежанка (в моя случай на земя, щото на стадиона няма лежанки )
- клекове
- ходещи напади (ляв + десен =1)
- коремни преси
- double unders (това е моя добавка - нали се научих да ги правя, трябваше да ги ‘вкарам’ в комплекс )
около 40 мин
Започнах и завърших с по една обиколка на стадиона за загрявка/ разпускане и ... през следващия половин ден ми потреперваха ръцете :)

Какво по-хубаво от яка тренировка с яки хора в яко студено-влажно време :)

Яденето е като пишкането

Напоследък чета доста книги за хранителни разстройства и пристрастености. Попадам на много смислени и интересни неща. Снощи почти цвилих от смях на следното:


Чувстваш глад; тялото с неговата си интуиция и мъдрост желае определена храна; консумираш тази храна; спираш, когато тялото е задоволено; и продължаваш да правиш нещо друго без да помисляш отново за храна - това е 'нормално хранене'. Този процес е абсолютно анологичен на това, което се случва в нас, когато трябва да пишкаме. Усещаш нуждата на тялото, облекчаваш я и продължаваш да правиш, каквото там си си правил. И в двата случая прочиташ физически сигнал, удовлетворяваш физическа нужда и спираш да мислиш за това. Това е нормалното.

Представи си колко странен би бил света, ако трябваше да пикаем по график. Примерно, трябва да пишкаме 4 пъти на ден, в 4 часови интервали, и трябва да пишкаме само по 1 чаша всеки път. Ако ни се пишка между 4-те интервала, трябва да стискаме. Ако ни се пишка повече от една чашка, трябва да стискаме до следващия път. Звучи абсурдно? Това, на практика, са и диетите. Също толкова абсурдно е да регулираш храненето си спрямо условни външни правила вместо спрямо вътрешни сигнали.

Храненето е основна функция на тялото също като освобождаването от отпадъците. Не е необходимо някой да ни казва как да го правим!

Из "Normal Eating for Normal Weight", Sheryl Canter, M.A.

Въженце

От известно време преоткрих въженцето - обожавам да скачам на въженце. И в детството си обожавах всякакви игри на въже - бях много добра :)

Това е страхотна тренировка, която не изисква никакво оборудване (само едно въженце) и може да се прави в ограничено пространство. Забавно е - всъщност, доста по-забавно от висенето на стационарно колело, кростренажор или друг кардио уред. Доста добре раздвижва кръвта и забързва сърцето :) Натоварва цялото тяло - крачета, ядро, рамене и ръце :)

Понякога ми се налага да поскачам вкъщи - лично мен това ме изнервя и ми е досадно. Съвсем различно е, обаче, ако нахлузя маратонки и отскоча до училището точно срещу блока, в който живея! Тогава просто се връщам в детството си, в дългите летни вечери на село при баба, където скачахме с часове наред и се състезавахме :)
Скачам на един крак, напред, настрани, правя напади, ножички, кръстосвам въжето, бягам напред - назад, докато подскачам. Правя интервали - това е особено лесно с въженце, скачам по-бързо 30-на сек. и след това по-лекичко, за релакс. Уча се да правя 'double unders', т.е. въженцето минава два пъти под краката за един скок - отскакаш високо и въртиш бързо!

Времето минава неусетно, пот се лее яко :) Страхотна аеробна тренировка!!!

Ето и малко идеи :)

IMPOSSIBLE IS NOTHING...SO...JUST DO IT

Невъзможно е само силна дума,

използвана от слаби хора,

намиращи за по-лесно

да живеят в света, който им е отреден,

вместо

да потърсят в себе си силата да го променят.

Невъзможно не е факт.

То е преценка.

Невъзможно не е твърдение.

То е предизвикателство.

Невъзможно е възможност.

Невъзможно е временно.

Невъзможно е нищо.

Така че...

Просто го направи!

        

Кафе с усмивка :)

Сервираха ми това кафе в едно забутано кафене в Лозенец, в София. Ама мнооого забутано. Не беше съвсем скоро случката, но сега случайно открих снимката в телефона си. И ми стана много готино и миличко. Толкова малък жест, а с толкова много съдържание... вероятно повечето хора дори не го забелязват или не обръщат внимание...

В същото кафене и по същото време моята приятелка пък получи мляко с какао с цвете.

Нямаше ли да е прекрасно, ако всяка сутрин ни сервираха такова усмихнато кафе с послание:

Усмихни се! Малките неща имат значение! Обръщай им внимание:)

Днес е хубав ден :)
Гот ми е!
Леко ми е!
Усмихвам се!
Спокойна съм!!!
Чувствам се като ... в началото на чист старт :)

Денят започна с красив изгрев - бягах край морето.

Е, тогава си мислех за тривиални досадни неща и се ядосвах на любим човек - сега дори не мога да се сетя защо?!

Не се насладих на красотата, спокойствието, тишината на утрото - сега ме е яд.

Извинявай, Море! Извинявай и ти, Слънце! Извинявай и, Ти-си-знаеш-кой!

Ще дойда пак. Да Ви поздравя подобаващо. Обещавам :)

Честита Нова 2010 Година!

Да сме здрави, добри и щастливи!
Да мечтаем и да реализираме мечтите си!
Да се усмихваме по-често, с повод и без повод!
Да се обичаме и да си го показваме!

Fran-white :)

Фран по принцип си е трудна мацка.
С нейните 21-15-9 трастъра + набирания, отстрани не изглежда кой знае колко сложна....но....определено ти взима въздуха и силиците....
Престраших се да я пробвам за 2ри път на 13.12.2009, този път на сняг. Беше супер интересна и незабравима тренировка - с шал и шапка и дебело яке, а пръстите ми лепнеха по лоста за набиране от студ... Ръкавички? - не става, хързулкат се :)
Е, сборихме се с Фран за около 10 мин. След това се сборихме и с компанията със снежни топки и се потъркаляхме в снега. Голяма забава!

Коледна Варна :)

Така изглеждат шадраваните в центъра на Варна около Коледа и Нова Година :)

 Е, как да не ти стане коледно и усмихнато???

чувствам се ... като Алиса в страната на светлините ....

И неусетно...съвсем искрено....се усмихвам :)

.... И се радвам на малките светли нещица :)