Опи, тук съм :)

Не съм писала еееххееей...откога...
А се случват толкова много неща около мен...

Палеото беше успешен експеримент - повече от месец, чувствах се добре, вкусно беше, свалих малко мазнини (след това, като включих млечни, въглехидрати и вино на корем, си ги върнах пак). И все пак, твърде много обичам сирена, за да е моят доживотен режим. Но съм твърдо решена да си правя няколко палео месеца годишно :)

Ходих на bootcamp - беше страхотно, зареждащо, енергизиращо, г*зо-разцепващо. Оцелях - не се счупих и потренирах добре. Бях разумна. Прекарах 2 незабравими дни със страхотни хора :))

Гърбът/ кръстът ми има подобрение, но не баш съществено ...въпреки всичките книги, които изчетох, и мануални терапевти, които посетих. Дори и спирането на тренировките не му се отрази толкова благотворно... Реших, че ще го оставя да се самолекува - само ще му помагам малко, като го пазя.

Преместих се в ново-старо жилище. След грандиозно ремонтиране. На зайчето Момо мнооого му харесва :))) На нас също :)

Запознах се отново с йога. Този път се харесахме :) И смятам да си останем добри познати. Не чак приятели, все пак, моля.

Най-важното: Апетитът ми за тренировки се възвърна! Искам да вдигам, да мачкам, да чупя, да огъвам.....железа...

И...още по-важното...пак започнахме съботно-неделните тренировки на открито... Лятото някак не се получаваха - Варна, плаж, море, слънце...you know...:) Но сега е Яко!!!

Палео впечатления

И така...10 дни минаха от началото на моето палео предизвикателство... Кога прелетяха???

Време е за малко палео впечатления:

- не мога да отчета някакви промени в енергията. Вероятно, защото и преди си се хранех с качествени неща...

- сутрин се събуждам гладна. Странно е. По принцип сутрин апетитът ми е нисък.

- имам си бол енергия за тренировки. Нищо общо с НВД, когато усещаш, че почти ти изтръпват крайниците от липса на ...захар... и си като парцал след 20-30 мин трениране.

- опасявах се, че млечните продукти и част от зърнените ще ми лиспват много, но всъщност далеч не е така...Сиренето ми лиспва единствено на шопска салата (абе, малко са безвкусни тия салати без сиренце, кашкавал или друга екстра); киселото мляко ми лиспва на закуска...но като цяло...съм нахранена и щастлива и без тях
- месото ми идва много. Ама МНОГО. Т.к. на практика то, яйцата и ядките са единствените засищащи позволени храни, требе да се яде месо на почти всяко хранене. Пък на мен това ми е ...много...
- ям много много много плодове. По поне 1 кг на ден. Всичките сезонни и местни (праскови, сливи, грозде, круши, ябълки) Кефффчеее.
- имам проблем със закуските. Голям проблем. Когато ям такива, де. Яйцата не ми вървят особено на закуска...друго си е кисело мляко с мед или пък препечена филийка с кашкавал или пък крекери...Или пък резен кашкавал с плодове...От немай къде дори направих палео кекс (от яйца, кокосово мляко, мед и брашно от бадеми). Добре си се получи...е, не съвсем като истински, но достатъчно добър за закуска :) Сега обмислям палео ореховки с добавка от ябълково брашно :) Или пък палео-кокоски :) И те ще са Идеал Петров за закуска :)
- кантарът показва -1 кг. Не че е търсен ефект, но да се отбележи :)

Продължавам. Поне още 20 дни :)

Палео предизвикателство

Палео какво? И за какво?

Палеолитните 'диети' би следвало да отразяват хранителните режими на пещерните хора през Палеолит (Старокаменна епоха) преди въобще да е имало земеделие, животновъдство или промишленост. Пещерняците тогава са имали не особено разнообразно меню и са ограничавали избора си до месо, риба и морски дарове, яйца, ядки, зеленчуци, плодове, гъби и корени.

Сега...аз по принцип имам противоречиви чувства относно този тип диети - вярно е, че около 99% от историята на хората 'се покрива' от Палеолита и само в някакъв си 1% от развитието на човечеството (~ 12000 години) хората обработват земя и гледат животни. И все пак ми се струва, че 12000 години не са толкова малко за еволюция и привикване на тялото и храносмилателната система към новите условия на живот.

Напълно съм съгласна, че извращенията на хранително-вкусовата промишленост от последните 100-на години трябва да са вън от чинията на всеки трезво-мислещ човек, на който му пука поне мъничко за здравето му - няма начин бруталните количества захар, сол, трансмазнини, стабилизатори, овкусители, оцветители и какви ли не други 'красоти' да дават нещо полезно и смислено на телата ни. Напротив, убедена съм, че бедните ни тела дори не знаят какво да правят с толкова много 'красоти'!

Но наистина ли и домашните истински млечни и зърнени храни трябва да се причислят към тази група ???

Като фен на експериментите, най-после се реших да пробвам. Какво пък. 1 месец живот с храната на пещерен човек няма да ме убие. Но пък ще ме научи на много неща и ...току виж се чувствам по-добре :)

Защо палео и какви са ползите от него?
За никой не е тайна, че в менюто на днешния технологичен човек присъстват твърде много захари и твърде много неполезни мазнини. Съотношението Омега 6: Омега 3 мастни киселини при модерния човек е нещо като 12-20:1 в полза на Омега 6 (за разлика от равно 1:1 при пещерните хора). Според д-р Кордейн, един от изявлените автори-поддръжници на палео, именно на повишената консумация на захари и лошото съотношение Омега 6: Омега 3 се дължат голяма част от болестите на модерния човек (сърдечно-съдови заболявания, диабет, рак)

В дългосрочен план се очакват следните ползи:
- повишен прием на аминокиселини - е, да де, хапва се основно мръвка. Подобряват се мускулното развитие и анаболните процеси. 
- подобрено съотношение Омега 6: Омега 3 мастни киселини би довело до по-бързо подтискане на възпалителните процеси в тялото, подобряване състоянието на кожата и мисловната дейност, предотвратяване на инсулинова резистентност, диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания и т.н. (повече информация тук и тук)
- намалена киселинност в тялото - поддържа се оптималното за тялото pH без да се стимулират катаболни процеси в мускулите и костите. Това ще рече, че тялото използва микроелементи от многото консумирани плодове и зеленчуци (те са от малкото алкални храни), за да неутрализира киселинността от другите храни (повечето останали храни са с висока киселинност), без да се налага да 'дърпа' микроелементи от мускулите и костите за целта. Повече информация - тук.
- повишен прием на микронутриенти (витамини и минерали) - необходими за оптимално функциониране на тялото, здраве и бързо възстановяване (особено важно при спортуващи хора). Най-богати на витамини и минерали са зеленчуците, плодовете и морските дарове.

Какво се хапва?
Месо (някои автори казват то да е немазно, но аз не им вярвам :) ), риба и морски дарове, яйца, ядки (сурови), сушени плодове, мазнини (мас, зехтин, кокосово масло), зеленчуци и плодове на корем, мед, гъби и корени (да ама без картофи...що? И аз не зная, така казват)

Какво НЕ се хапва?
Захар и съдържащи захар продукти, неполезни мазнини (маргарин, олио), млечни продукти (в т.ч. и масло :(( ), зърнени и бобови култури (фъстъците влизат тук също). Иначе казано, всичко от което модерният човек яде по много.

Ами алкохол?
Противоречиво. Някои автори разрешават вино и бира от време на време (веднъж седмично по чаша, примерно). Други забраняват категорично. Аз смятам да си пийвам по чаша червено вино, ако толкова преритам :)

Та така...за мен палео предизвикателството започна от вчера, 1 Септември и ще е с продължителност 1 месец...надявам се :)
 
И вече дори си имам 'издънка' - 1 фурма. Уж е палео храна, но преди 15000 г. едва ли са си имали фурми с глюкозен сироп...  :)
 
Пожелавам си успех! Успех и на всеки, който се реши да пробва този начин на живот :)

Ех, лято, лято!!!

Ще ми се да кажа, че лятото е виновно за това, че позачезнах, но всъщност не е ... Аз съм си виновна :)
Ако трябва да съм честна, започвах няколко поста, но така и не успявах да ги довърша...Или топлият летен вятър завяваше мислите ми далеч на юг в планинска посока, за да планирам кратки забежки от града, или пък наваксвах с работа и задачки. Така или иначе, 'черновите' са запазени, все някога ще дойде време да завърша постовете.

Дипломирах се и вече съм магистър. С отличие. Пълно при това. И покана за семинар. Йееей :))

Кръстът ми е все още 'болен' или поне леко болезнен. Снимките показват, че гръбнакът ми е в прекрасно състояние - не само, че нямам дискови хернии, но и междупрешленните ми пространства са доволно големи. Така че проблемът е някъде в таза...все още предстои да разбера къде точно... всъщност, при кинезитерапията май няма съвсем точна диагноза. Ако едно нещо не проработи, пробваш друго и така...докато се намери правилното лечение :) Но е решено, че лечението ще е движение и мануална терапия.

Тренирам много малко и много леко, основно интервални тренировки от упражнения със собствено тегло. Интересното е, че преоткривам някаква стара, почти забравена красота в лятото по този начин. Преоткривам колко е прекрасно да имаш повечко свободно време, да се разхождаш след работа, да не се опитваш да планираш и запълниш всяка минута със смислено действие, за да стигне времето за всичко.

Попътувах, също така, доста в последния месец :) Много планинско, много красиво, много зареждащо. Голямо ходене и катерене падаше. И си струваше! Толкова спиращи дъха гледки!

И така...незнайно как...лятото почти се изтърколи... вятърът вече е по-хладен, слънцетo не прежуря ожесточено и чаршафите не лепнат по телата през нощта...

Щастлива съм, спокойна съм, хубаво ми е...обичам, и себе си дори :)

За цифрите и външния вид

Съвсем близо до дома ми има козметично студио. В козметичното студио има дамски фитнес център. В дамския фитнес център има гребен тренажор.
Учудваща находка, защото е добър и наподобява малко най-добрите concept 2 гребни тренажори.
Разбира се, никоя от посетителките не го ползва - нали все пак има и от масовите велоергометри и кростренажори.
Е, на мен пък ми харесва да греба - това нещо успява да ми натовари цялото тяло и да ми запали Д-то и корема. И...като един otявлен мазохист, ходя да си греба от време на време.

Вчера след прекрасен ден на плажа отидох да погреба отново. Почти се спънах в един кантар и не зная какво ме прихвана, но реших да се претегля. Нищо драматично: + 1 кг от последното ми мерене...но дрехи, вода, следобяд, налягане бла-бла-бла. Нормално. Добре де, обаче фитнес 'инструктурката' ме попита дали искам да ми премерят мазнините.
"С какво?" попитах аз без да се ентусиазирам особено...Все пак си имам калипер и си ги меря относително редовно...
"С един уред" отговаря гордо дамата, без въобще да очаква, че аз всъщност съм запозната с 'тези' неща.
"Какъв уред? Електроимпеданс ли?' - продължавам да настоявам аз.

Тя очевидно не разбира въпроса ми, но това не я смущава и казва:
" Ей сега ще ти покажа. Много е добър и е много точен!"
Притичва сковано и почти кокетно на около 15 см високите си платформи до рецепцията, бърка в шкаф и вади грижливо пазена кутия, от която изважда джаджата на снимката и ми я подава.
"На какъв принцип работи?" питам аз, докато разглеждам със съмнение джаджата.
"Е, не зная, но е много точно" казва мацето с леко раздранение.
Съгласявам се да го пробваме и комбинация между нетърпение, ентусиазъм и още по-голямо съмнение ме обхваща, докато тя въвежда пол, възраст, тегло, ръст (откога процентът мазнини зависи от ръста?!) в апарата и ми го подава:
"Хвани го за дръжките и стой няколко секунди. Той ще си сметне".
Екранчето започва да премига и уж показва как тялото ми се сканира... След което закотвя на 29,8%.
29,8%?!?

Ченето ми увисва, засмивам се искрено и възкликвам:
"Това не може да е вярно! Хахаха!"
Мацката:
" Е, той е много точен апарата! Толкова си! Освен това апаратът показва, че всичките ти показатели са високи - процент мазнини, индекс на телесната маса, килограми. Така е!"
Аз още по-удивено:
"Това не може да е вярно, аз съм се мерила и по други начини. В момента съм 15% мазнини по метод на кожната гънка... Да кажем + още 5-6% мазнини в органите...Но 30% е абсурдно много!"
"Ами...не зная. Мен ме изкарва 20% и ..." оглежда ме отгоре до долу и добавя. " Така като гледам и ако правим сравнение между теб и мен, ами, нормално е ти да си около 30%." И пак ме оглежда от горе до долу...

Аз започвам да се чудя да се смея ли, или да плача на нейната очевидна липса на преценка и ми става тъжно как може да работи това, което работи, и да знае толкова толкова малко...
Ако правим сравнение между нас:
- тя няма грам видим мускул, т.е. при положение, че тренира, всичките и мускули са добре покрити с мазнинки...Аз, за сметка на това, имам мноооого видими мускули...даже и изпъкнали вени по раменете...и...общо взето момчетата в залите ми завиждат за бицепса...
- тя тежи около 55-60 кг, които са перфектни за неспортуваща мацка с нейните габарити, аз съм бая повечко тежичка... с активно тегло горе-долу колкото нейното (т.е. теглото ми без мазнини е колкото нейното общо)
- тя има увиснало над колана коремче, пък аз имам идея за плочки...

Не казвам нищо. Само питам дали може да се измеря отново...да не би да не съм хванала правилно джаджата при първия опит... Няма проблем. Дори и тя ще се измери пред мен, за да провери дали нещо не се е бъгнал апарата.
Няма грешка. Тя си е 19,8%.
При втория опит аз съм напълняла малко - 30,1%.
Благодаря й за вниманието и измерването и започвам да греба.

Мислите ми препускат:
30% мазнини. Ужас. Това е дебело. Това е опасно. Това е вредно. Не е здравословно.
Трябва да отслабна.
Да не би да се меря грешно с калипер? Не, не може да е това, тренерката също ме мери и почти нямаме разлики.
С електоримпеданс бях 20% преди около година, определено не съм качила мазнини оттогава досега...
Да не би тук да не съм хванала правилно апарата? Не, не може да е това. Пробвах 2 пъти...
Боже, трябва да отслабна.
Как 30%???
От утре почвам сериозна диета!
Продължавам да греба, а мислите ми продължават да дивеят в тази посока. Аз набирам скорост и те набират скорост, заедно с тялото ми.

STOP. Reality check!

Удивително е колко дълбоко са ни програмирани общо-приетите модели за красиво тяло и как само една цифра ги извиква обратно и ни хвърля в паника.

Да, тежа много за ръста си.
Да, имам много мускули в сравнение със средностатистическата жена.
Да, едра и яка съм.
И не, нямам много мазнини.

Малко математика:
Ако имам 30% мазнини, това означава, че би трябвало да изчистя от тялото си поне 15 кг мазнина, за да съм 'здрава'. От къде, по дяволите, ще взема 15 кг мазнина, за да я махна от тялото си?! Това би значело, че трябва да мога да хващам шепи мазнина по себе си... Пък най-дебелата ми гънка е 22-23 мм...на бедъра...останалите са между 3-12 мм. Милиметри. Не шепи. За к'ви 15 кг мазнини говорим въобще????
Представяте ли си как изглежда 1 кг сланина? Много е. А 15 кг сланина? Ужасно много е! Горе-долу толкова имат прасетата преди Коледа...

Прибрах се вкъщи и първото нещо, което направих е да грабна калипера.

15,5% мазнини.
Двойно по-малко.

А сега де?
Кое е вярно?
Колко 'мазна' съм всъщност?
И какво значение има това?
Определя ли това здравето ми, при положение, че не съм боледувала (дори с настинка) от година и половина?
Определя ли това външният ми вид, при положение, че никой от познатите ми не ме смята за дебела...просто едра и яка (да! Структурата ми е такава и интензивните тренировки определено няма да я смалят, но пък ми харесват и ме карат да се чувствам жива!)
Определя ли това енергичноста ми, силата и издръжливостта, при положение, че мога да правя с тялото си неща, които 99% от жените не могат?
Определя ли това красотата и женствеността ми, при положение, че мъжете (не само трениращите) ме намират за привлекателна?

Не...цифричката не определя нищо...

Но изкарва модели, с които всяка жена се сблъсква.

Заради програмираното. Възпитавано. Харесвано. Масово. Модерно. Приобщаващо. Задължаващо.

И в същото време нездраво и противоестествено.

Майната им на килограмите, сантиметрите, милиметрите и процентите и ...въобще майната им на всички цифрички, които УЖ дефинират външния ни вид!

Месечен цикъл и болки в кръста - връзка?

Да поизтупам прахта и набързо да мина да кажа какво става с мен тези дни...

1. Oops, I did it again! Прецаках си кръста!
По принцип ми е слабо място, зная си го... Затова и уж тренирам целенасоченo за заздравяването му - отделям специално внимание на ядрото, гърба и гъзето; правя тежки тяги, но...уви...
....по средата на една красива правилна и с прав гръб тежка тяга, която на мен всъщност ми се струваше лека...кръстчето ми просто отказа... Нещо като че ли ме отряза през средата...
Забелязвам зависимост...тези 'отрязвания' обикновено се случват малко преди месечния ми цикъл... Започнах да разпитвам Mr. Google и направих малко разследване. Какво установих?

- Това най-вероярно не е дискова херния/ дископатия. Макар, че ако отида на лекар, вероятно това ще ми поставят като диагноза. Това е просто разместване в ставичките точно под кръста (на англ. sacro-illiac joints, на български...ха де?), които свързват гръбначния стълб с таза и поемат вибрации при всякакви натоварвания. Та, при някои хора тези ставички са по-халтави => по-лесно се разместват и прищипват нерв/ мускул/ сухожилие около тях, откъдето идва и болката...

- Не съм сама!!! Около 60-70% от жените с травми във въпросните SI joints, ги получават в седмицата преди цикъла си...Защо?

- Виновникът за това се нарича релаксин и той е отговорен за успокояване на тазовите кости и охлабване на сухожилията в подготовка на таза да се разширява по време на бременност. По време на бременност има висока концентрация на релаксин в женското тяло, т.е. таза, НО и нивата му са доста по-високи от нормалното 6 дни след овулация (връзката на релаксина всъщност е с LH хормоните, чийто пък пик е по време на овулация) .
Иначе казано...около седмица след овулация, ставите на таза са с яко притъпена чувствителност и още по-яко разхлабени сухожилия => много халтави и много предразположени към травми.
Извод: без тежки и товарещи кръста изпълнения за мен седмица преди цикъл, моля :)

2. На дневен ред е магистърска теза. И понеже нямам НИКАКВО време, съм се паткясала тотално :)

3. След 10 дни заминавам на фитнес ваканция...юхуууу :)

Инвентаризация на целите :)

Всички си имаме цели. Поставяме си ги и ги изпълняваме...или пък забравяме за тях, защото решаваме, че не са толкова важни или пък изпълними...

При мен май често се случва да изпълня..последната опция - обичам да се захващам с много неща и не ми е особено интересно да ги завършвам, затова е добра идея да ги записвам. Така след време мога да се върна назад и да направя равносметка. И да виждам нагледно развитието си :)

Изтървах момента за Новогодишните ентусиазирани решения и цели (обикновено за промяна), но това не ми пречи да си поставя Първомайски такива :)
Срок за изпълнение: до края на 2010 г.
1. Да напиша и защитя дълго отлагана магистърска теза
2. Да се отърва от спортните и диетичните си мании (т.е. да се храня и движа качествено и доволно за здраве и кеф)
3. Да се науча да се обичам безусловнои и да се чувствам удобно в кожата си, без да изпадам в дива паника при качени 2 кг/ см. Не идва краят на света, по дяволите!
4. Да си изплатя заема и да се науча да 'бюджетирам'
5. Да намеря допълнителен/ алтернативен източник на доход, за да се налага да бюджетирам по-малко :)
6. Да завърша курса си по катерене и всъщност да науча достатъчно, за да се катеря сама (да се разбира без инструктор наоколо)  :)
7. Да започна да играя тенис....отново...и отново...и отново...и този път да е за по-дълго
8. Да дочета поредицата 'Колелото на времето'
9. Евентуално да изкарам курс за фитнес инструктори (това е по-вероятно да остане за догодина)
10. Собствен бизнес?

Скално катерене :)

Споменах, че ходя на скално катерене, нали?
Засега теорията преобладава - учим правила, възли, осигуряване и т.н.
Вчера беше втората ни практика и ...катерехме за първи път на долна осигуровка, където има малко по-голям риск от малко по-дълго падане, докато се опъне въжето... Смесени чувства....предизвикателство..и страх...яд, че не успявам да стигна толкова високо, колкото искам, и последващо надъхване да го направя, свобода и удоволствие, че си преодолял и себе си, и скалата :)

Ски :)

Абе, много е готино времето :)

Миналата седмица малко ски...и понеже съм голяма скиорка, си усуках коляното...още първия ден....на следващия ден не карах и се мусих и се сърдих на света, че ме боли коляното. Лекарят в Банско ми направи псевдо-преглед и заключи, че щом мога да ходя, само съм се разтегнала...и...аз взех че му повярвах, затегнах коленете с наколенки и краката още по-яко в скиобувки и ...пак на пистата третия ден....

Като резултат съм много доволна и щастлива, целите ми крака от коленете надолу са в синини, а дясното ми коляно - доволно болезнено.

По интересното е, че съм убедена, че сама привлякох тази травма...нахраних я с мисли и тя се материализира....Преди няколко седмици бях паднала много грубо, а и носих бая тежки багажи. Лявото ми коляно се удари доста силно в ръб и го чувствах нестабилно и болезнено няколко седмици. През цялото време преди ските си мислех, че ако падна лошо, това нестабилното коляно ще пострада зле.
Е, не паднах лошо, но си усуках лошо другото коляно. В началото не усещах нищо, но вечерта болката и възпалението ескалира...Че и го засилих със сауна.
Ето затова не трябва да си мислим за лоши неща и да се страхуваме :)

Пирин е ужасно неповторимо безсрамно красив.

Щастлива съм.

Спокойна съм.

Доволна съм.

Цяла съм.

Нахранена съм -

с емоции,

спокойствие,

скорост,

тишина,

хубава храна,

хубаво вино.

Десният ми крак не става за активна употреба, така че си предписвам активна почивка няколко седмици.

В неделя преустанових с опитите да ставам блондинка. Не ми идва отвътре и това си е - много съм хубава и млада и жива и закачлива с тъмна коса. Много съм си Аз :)

Минзухари

Топла Варненска сутрин в края на Февруари.

Влажно. Толкова влажно, че чак вдишваш влагата.

Тежка мъгла се стели. Усещам я как лепне по мен.

Сиво е.

Аз ритмично потропвам с ботуши.

Изправена, почти горда. След почти година корекции на стойката, вече не ходя леко надупена, раменете са изпънати, коремът прибран...и....това определено се забелязва.

Разминавам се с някое друго забързано, замислено, мрачно лице. Няма усмивка, няма дори поглед. Има само празнота.

Толкова е влажно, че чак имаш чувството, че вали ситен дъждец. Попива в току що оправената ми коса – вече нямам прическа. Усещам дори че миглите ми започват да залепват – и хубав грим нямам вече.

А ми е толкова спокойно и доволно.

Пълня си дробовете до дъното с въздух и дишам влагата. Така, както рядко се сещаме да дишаме в забързаното си ежедневие. Така, както не съм дишала скоро. Дълбоко. Бавно. Изпълващо. Засищащо.

Токовете ми продължават да отброяват ритъм. Усмихвам се. Влагата охлажда лицето ми. Хората ми правят път. Дори се обръщат да ме гледат.

Ах, как искам, как само искам, да дам последните стотинки в джоба си за връзка оранжеви горски минзухари! Оглеждам се за някоя баба с прилежно подредени домашни стоки и чашка с цветчета...но, уви, или е много рано, или сивото време ги е отблъснало...

Нищо.

Минзухарите цъфтят в мен.

Блуждаещи мисли :)

Чета книги на Лиз Бурбо - приключих "Слушай тялото си - твоят най-добър приятел на земята". Още доста време, обаче, ще предъвквам съдържанието и ще правя упражненията.

Следващите в списъка са отново нейни книги - "Любов, любов, любов - мощта на приемането" и "5- те травми, които пречат да бъдеш какъвто си"

Интересни гледни точки, доста различни от конвенционалното мислене, от което аз искам да избягам...

Слънцето грее...през по-голямата част от времето :)

Физически се чувствах много изморена напоследък - затова сега ще се енергизирам с витамини и водорасли и полезни мазнини...

Бяга ми се ...много ми се бяга и много дълго ми се бяга. Дано уикендът да позволява :)

Снощи направих първата си силова тренировка от около седмица насам :)
В нея успях да включа 5х5 румънска тяга @ 80 кг.
Класическата ми тяга е злеее и искам да правя котешко гръбче като пускам надолу...

Започнах да ходя да тропам хорца - още сме бая зле групата (начинаещи), но е много приятно и забавно. Много хора, много усмивки, много положителна енергия...дано скоро и много пот да има :)

И такива разни нещица :)

Животът е хубав! Дори, когато не си на гребена на вълната, пак си има своя чар :)

Скритото щастие ...

Скритото щастие
в
къс синьо небе;
радостта на дете;
студът по стъклата;
просто тишината;
чувството на лекота;
напъпил цвят в снега;
слънце след дъжда;
пара от дъха;
девственият сняг;
усмивката на непознат;
непринуден жест;
обяд с любим човек;
бурята в морето;
вятърът в лицето;
спомени от миналото;
мечти за бъдещето;
непознатото ново;
подарък без повод;
самотно цвете;
дъждовното време;
пурпурен изгрев;
внезапен порив;
птицата в полет;
мирисът на пролет;
чиста любов;
смешен послеслов;
танци със страст;
цъфнал храст;
парченце чер шоколад;
чувството, че си млад;
...

27.01.2010

Пролет

Пролет

Искам да е пролет!

Да пръска слънцето от животворната си светлина;

Птиците с разперени криле във полет

Да донасят от южните си странствания топлина.

Искам да е пролет!
Да чувам как расте зелената трева,

Да вдишвам мириса на цвят разпъпен,

Събуждащ бавно задрямалите сетива.

Искам да е пролет!

Да се гонят зайчета по морските води;

Природата, отегчена от сивия си поглед,

Да преоткрива летните си свободи.

Искам да съм пролет!

Да рисувам щастие по изморените лица;

Борбена като кокиче, пробило през ледa,

Да дарявам всички с цъфнали слънца!

25.02.2008

Moeто тяло

Ние, жените, не сме като хората. Вместо да се обичаме такива, каквито сме, правим всичко възможно да мразим сами себе си. Много сме самокритични и все си търсим (и си намираме!) кусури! Мислено, а дори и гласно, обиждаме части от телата си или целите тях, нараняваме ги, нагрубяваме ги, отричаме женствеността им.

За съжаление, не обиждаме телата си само с думи, а и с действия - всяка нова 'диета' трябва да се пробва; тренировките ни трябва да са убийствено изтощителни; мацаме се с всякакви помади, ако ще ни направят по красиви; носим неудобни дрехи, за да сме привлекателни... и ....колкото повече уж се грижим за телата си, толкова повече кусури им намираме => толкова повече ги обиждаме и нараняваме.

А всъщност трябва да ги обичаме. Телата ни са изражение на нас самите. Не можем да съществуваме извън тях. Те са нашият най-верен приятел и спътникът ни до края на дните ни...

Вчера направих едно упражнение - написах всичко хубаво, което мога да се сетя за моето тяло. След това помислих и за нещата, които не харесвам...

Резултатът?

Ами...дълъг списък с неща, които харесвам в себе си...и...само няколко, които са ми трън в очите!

Защо тогава съм се вкопчила в нещата, които не харесвам, вместо в тези, които харесвам?!?

Моето тяло е:
- храмът на душата ми, нейното игрище и скривалище;
- моята опаковка, моят паспорт;
- произведение на изкуството, създадено от най великия творец - Природата;
- единствено в света и уникална плетеница от гени;
- моят най-добър приятел, който никога няма да ме изостави;
- женствено и красиво, с много извивки;
- здраво и спортно;
- силно, издържливо и гъвкаво;
- пропорционално и сексапилно;
- то е ... Аз

Харесвам в моето тяло:
- изразителността на очите си;
- слънчевата усмивка;
- вдигнатите скули;
- решителната челюст и остра брадичка;
- дългото вратле;
- оформените рамене;
- силните ръце;
- нежните длани;
- гладкия корем;
- женствената талия;
- копринено-меката кожа;
- формата на краката;
- стъпалата
...

Харесвам тялото си, заради пропорциите му!
Харесвам го, защото ме е изтърпяло!
Харесвам го, защото сме свързани!
Харесвам го, защото е мое!
Харесвам го, защото е единственото тяло, което имам!

А ти?

Аз в рими - автопортрет

Здравейте!

Смятам, че е редно да започна с няколко думи за себе си.

Аз съм едно усмихнато и енергично момиче на скромните 26г. :) Е, за някои по-малки от мен вероятно съм жена, а за други съвсем по-малки от мен - направо лелка-зелка :) За трети съм слънце...за четвърти - машинка :) Нооо ... в моите очи съм си момиче...даже малко щураво момиченце, само-описало се така преди малко повече година:


Млада, необуздана и дива

Млада, щастлива, необуздана и дива;
В мен железният бас на китара пулсира,
кръвта ми ври, кипи и залива
наоколо всички, без да подбира.

Погледи втренчени ходят по мен,
мисли похотливи пронизват ме,
а музиката сластно дръжи ме във плен
и аз танцувам, и се радвам, и пея!

Утре, когато светлина изкъпе небесата,
ще бъда спокойна, разумна и тиха.
Дълбоко във мен, невидимо за тълпата,
ще съм още по-млада, необуздана и дива!


Та...това съм аз...или поне така се виждам, а това предполага, че и другите ме виждат така :)

Напоследък се лутам в търсене на собствения си мир...или иначе казано в търсене на хармония ум-дух-тяло... До скоро исках да променя себе си в много отношения - за съжаление, това не се оказа толкова проста задача в последната...хм...година и нещо... и никак не допринесе за душевното ми спокойствие... Затова сега съм с нова резолюция -

Да се науча да се обичам такава, каквато съм :)
Надявам се, че това ще донесе търсената хармония :)