Показват се публикациите с етикет красота. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет красота. Показване на всички публикации

сряда, 2 юни 2010 г.

Зелено...зелено

Прекарах една страхотно зареждаща зелена седмица в Емен и околностите му с 10 уникалнo чаровни жени и 1 уникално търпелив господин.
Много спиращи дъха гледки на реки и водопади отмиха натрупаната умора, а свежата зеленина, която ни обгръщаше навсякъде, ме презареди.

Страхотен подарък от родителското тяло - благодаря ви!!!
Благодаря, тренер!
Благодаря, пролет!
Благодаря, природа!
А...и да...вече съм с година по-голяма...и по-зряла...и по-добра...и по-мъдра :)
...и все още пиша магистърска теза...за да съм и по-умна :)


неделя, 14 февруари 2010 г.

Честит празник :)


14.02.2010
Бол празници днес. Можем да избираме между: Свети Валентин, Трифон-Зарезан, Заговезни, Китайска Нова Година.
Важното е да празнуваме.
И да не забравим да обичаме.
И да поискаме прошка.
И да изпием по едно вино :)

А това... е най-красивата роза :)

петък, 5 февруари 2010 г.

Тичане с изгрев

Днес сутринта имах най-страхотното начало на деня - бягах, и се разхождах, и снимах с телефона, и се дивих на красотата по заледени алеи в морската градина, по заснежен плаж, по окъпан в розово бряг, сред лебеди и гларуси.

Миришеше на студ и на море. Беше тихо...много тихо...чуваше се само как простъргват снега и леда, докато стъпвам :) Сприятелих се с няколко кучета и котки...и няколко лебеда, и няколко гларуса... И си напълних душата :)











сряда, 3 февруари 2010 г.

Училищата по време на ваканция

Какво се случва в училищата по време на 'студената' ваканция? Нищо...но не съвсем :)
Тези снимки са от училището срещу дома ми и създаваха чудесно настроение..преди да се стопят :)

Училището не беше празно :) Имаше си цял отбор Снежковци, които го пазеха :) 

четвъртък, 21 януари 2010 г.

Moeто тяло


Ние, жените, не сме като хората. Вместо да се обичаме такива, каквито сме, правим всичко възможно да мразим сами себе си. Много сме самокритични и все си търсим (и си намираме!) кусури! Мислено, а дори и гласно, обиждаме части от телата си или целите тях, нараняваме ги, нагрубяваме ги, отричаме женствеността им.

За съжаление, не обиждаме телата си само с думи, а и с действия - всяка нова 'диета' трябва да се пробва; тренировките ни трябва да са убийствено изтощителни; мацаме се с всякакви помади, ако ще ни направят по красиви; носим неудобни дрехи, за да сме привлекателни... и ....колкото повече уж се грижим за телата си, толкова повече кусури им намираме => толкова повече ги обиждаме и нараняваме.

А всъщност трябва да ги обичаме. Телата ни са изражение на нас самите. Не можем да съществуваме извън тях. Те са нашият най-верен приятел и спътникът ни до края на дните ни...

Вчера направих едно упражнение - написах всичко хубаво, което мога да се сетя за моето тяло. След това помислих и за нещата, които не харесвам...

Резултатът?

Ами...дълъг списък с неща, които харесвам в себе си...и...само няколко, които са ми трън в очите!

Защо тогава съм се вкопчила в нещата, които не харесвам, вместо в тези, които харесвам?!?

Моето тяло е:
- храмът на душата ми, нейното игрище и скривалище;
- моята опаковка, моят паспорт;
- произведение на изкуството, създадено от най великия творец - Природата;
- единствено в света и уникална плетеница от гени;
- моят най-добър приятел, който никога няма да ме изостави;
- женствено и красиво, с много извивки;
- здраво и спортно;
- силно, издържливо и гъвкаво;
- пропорционално и сексапилно;
- то е ... Аз

Харесвам в моето тяло:
- изразителността на очите си;
- слънчевата усмивка;
- вдигнатите скули;
- решителната челюст и остра брадичка;
- дългото вратле;
- оформените рамене;
- силните ръце;
- нежните длани;
- гладкия корем;
- женствената талия;
- копринено-меката кожа;
- формата на краката;
- стъпалата
...

Харесвам тялото си, заради пропорциите му!
Харесвам го, защото ме е изтърпяло!
Харесвам го, защото сме свързани!
Харесвам го, защото е мое!
Харесвам го, защото е единственото тяло, което имам!


А ти?

сряда, 6 януари 2010 г.

Кафе с усмивка :)

Сервираха ми това кафе в едно забутано кафене в Лозенец, в София. Ама мнооого забутано. Не беше съвсем скоро случката, но сега случайно открих снимката в телефона си. И ми стана много готино и миличко. Толкова малък жест, а с толкова много съдържание... вероятно повечето хора дори не го забелязват или не обръщат внимание...

В същото кафене и по същото време моята приятелка пък получи мляко с какао с цвете.



Нямаше ли да е прекрасно, ако всяка сутрин ни сервираха такова усмихнато кафе с послание:
Усмихни се! Малките неща имат значение! Обръщай им внимание:)

петък, 1 януари 2010 г.

Коледна Варна :)




 Е, как да не ти стане коледно и усмихнато???



чувствам се ... като Алиса в страната на светлините ....



И неусетно...съвсем искрено....се усмихвам :)



.... И се радвам на малките светли нещица :)