За цифрите и външния вид

Съвсем близо до дома ми има козметично студио. В козметичното студио има дамски фитнес център. В дамския фитнес център има гребен тренажор.
Учудваща находка, защото е добър и наподобява малко най-добрите concept 2 гребни тренажори.
Разбира се, никоя от посетителките не го ползва - нали все пак има и от масовите велоергометри и кростренажори.
Е, на мен пък ми харесва да греба - това нещо успява да ми натовари цялото тяло и да ми запали Д-то и корема. И...като един otявлен мазохист, ходя да си греба от време на време.

Вчера след прекрасен ден на плажа отидох да погреба отново. Почти се спънах в един кантар и не зная какво ме прихвана, но реших да се претегля. Нищо драматично: + 1 кг от последното ми мерене...но дрехи, вода, следобяд, налягане бла-бла-бла. Нормално. Добре де, обаче фитнес 'инструктурката' ме попита дали искам да ми премерят мазнините.
"С какво?" попитах аз без да се ентусиазирам особено...Все пак си имам калипер и си ги меря относително редовно...
"С един уред" отговаря гордо дамата, без въобще да очаква, че аз всъщност съм запозната с 'тези' неща.
"Какъв уред? Електроимпеданс ли?' - продължавам да настоявам аз.

Тя очевидно не разбира въпроса ми, но това не я смущава и казва:
" Ей сега ще ти покажа. Много е добър и е много точен!"
Притичва сковано и почти кокетно на около 15 см високите си платформи до рецепцията, бърка в шкаф и вади грижливо пазена кутия, от която изважда джаджата на снимката и ми я подава.
"На какъв принцип работи?" питам аз, докато разглеждам със съмнение джаджата.
"Е, не зная, но е много точно" казва мацето с леко раздранение.
Съгласявам се да го пробваме и комбинация между нетърпение, ентусиазъм и още по-голямо съмнение ме обхваща, докато тя въвежда пол, възраст, тегло, ръст (откога процентът мазнини зависи от ръста?!) в апарата и ми го подава:
"Хвани го за дръжките и стой няколко секунди. Той ще си сметне".
Екранчето започва да премига и уж показва как тялото ми се сканира... След което закотвя на 29,8%.
29,8%?!?

Ченето ми увисва, засмивам се искрено и възкликвам:
"Това не може да е вярно! Хахаха!"
Мацката:
" Е, той е много точен апарата! Толкова си! Освен това апаратът показва, че всичките ти показатели са високи - процент мазнини, индекс на телесната маса, килограми. Така е!"
Аз още по-удивено:
"Това не може да е вярно, аз съм се мерила и по други начини. В момента съм 15% мазнини по метод на кожната гънка... Да кажем + още 5-6% мазнини в органите...Но 30% е абсурдно много!"
"Ами...не зная. Мен ме изкарва 20% и ..." оглежда ме отгоре до долу и добавя. " Така като гледам и ако правим сравнение между теб и мен, ами, нормално е ти да си около 30%." И пак ме оглежда от горе до долу...

Аз започвам да се чудя да се смея ли, или да плача на нейната очевидна липса на преценка и ми става тъжно как може да работи това, което работи, и да знае толкова толкова малко...
Ако правим сравнение между нас:
- тя няма грам видим мускул, т.е. при положение, че тренира, всичките и мускули са добре покрити с мазнинки...Аз, за сметка на това, имам мноооого видими мускули...даже и изпъкнали вени по раменете...и...общо взето момчетата в залите ми завиждат за бицепса...
- тя тежи около 55-60 кг, които са перфектни за неспортуваща мацка с нейните габарити, аз съм бая повечко тежичка... с активно тегло горе-долу колкото нейното (т.е. теглото ми без мазнини е колкото нейното общо)
- тя има увиснало над колана коремче, пък аз имам идея за плочки...

Не казвам нищо. Само питам дали може да се измеря отново...да не би да не съм хванала правилно джаджата при първия опит... Няма проблем. Дори и тя ще се измери пред мен, за да провери дали нещо не се е бъгнал апарата.
Няма грешка. Тя си е 19,8%.
При втория опит аз съм напълняла малко - 30,1%.
Благодаря й за вниманието и измерването и започвам да греба.

Мислите ми препускат:
30% мазнини. Ужас. Това е дебело. Това е опасно. Това е вредно. Не е здравословно.
Трябва да отслабна.
Да не би да се меря грешно с калипер? Не, не може да е това, тренерката също ме мери и почти нямаме разлики.
С електоримпеданс бях 20% преди около година, определено не съм качила мазнини оттогава досега...
Да не би тук да не съм хванала правилно апарата? Не, не може да е това. Пробвах 2 пъти...
Боже, трябва да отслабна.
Как 30%???
От утре почвам сериозна диета!
Продължавам да греба, а мислите ми продължават да дивеят в тази посока. Аз набирам скорост и те набират скорост, заедно с тялото ми.

STOP. Reality check!

Удивително е колко дълбоко са ни програмирани общо-приетите модели за красиво тяло и как само една цифра ги извиква обратно и ни хвърля в паника.

Да, тежа много за ръста си.
Да, имам много мускули в сравнение със средностатистическата жена.
Да, едра и яка съм.
И не, нямам много мазнини.

Малко математика:
Ако имам 30% мазнини, това означава, че би трябвало да изчистя от тялото си поне 15 кг мазнина, за да съм 'здрава'. От къде, по дяволите, ще взема 15 кг мазнина, за да я махна от тялото си?! Това би значело, че трябва да мога да хващам шепи мазнина по себе си... Пък най-дебелата ми гънка е 22-23 мм...на бедъра...останалите са между 3-12 мм. Милиметри. Не шепи. За к'ви 15 кг мазнини говорим въобще????
Представяте ли си как изглежда 1 кг сланина? Много е. А 15 кг сланина? Ужасно много е! Горе-долу толкова имат прасетата преди Коледа...

Прибрах се вкъщи и първото нещо, което направих е да грабна калипера.

15,5% мазнини.
Двойно по-малко.

А сега де?
Кое е вярно?
Колко 'мазна' съм всъщност?
И какво значение има това?
Определя ли това здравето ми, при положение, че не съм боледувала (дори с настинка) от година и половина?
Определя ли това външният ми вид, при положение, че никой от познатите ми не ме смята за дебела...просто едра и яка (да! Структурата ми е такава и интензивните тренировки определено няма да я смалят, но пък ми харесват и ме карат да се чувствам жива!)
Определя ли това енергичноста ми, силата и издръжливостта, при положение, че мога да правя с тялото си неща, които 99% от жените не могат?
Определя ли това красотата и женствеността ми, при положение, че мъжете (не само трениращите) ме намират за привлекателна?

Не...цифричката не определя нищо...

Но изкарва модели, с които всяка жена се сблъсква.

Заради програмираното. Възпитавано. Харесвано. Масово. Модерно. Приобщаващо. Задължаващо.

И в същото време нездраво и противоестествено.

Майната им на килограмите, сантиметрите, милиметрите и процентите и ...въобще майната им на всички цифрички, които УЖ дефинират външния ни вид!

На път

В последните няколко години, когато пътувам, гледам да си приготвя торбичка храна за изпът - обикновено залагам на сандвич от пълнозърнест хляб или 'хляб' от овесени ядки и трици; понякога взимам месце + зеленчуци; друг път сурови ядки или кисело мляко. Този път реших, че няма да си приготвя нищо. Реших, че този път няма да съм 'странната', с многото торбички и кутии. Реших, че няма да се вманиачавам и да планирам с какво ще се храня - в края на краищата, храненето би следвало да е нещо интуитивно, а не нещо, за което да се тревожиш и да планираш дни напред и ....Този път си казах, че винаги мога да подбера нещо полезно (или поне относително полезно) от който и да е магазин. В края на краищата плодове, кисело мляко, пълнозърнести сандвичи или ядки има във всеки магазин, а салата и чисто месо - във всеки ресторант!

Е, да, ама не!!!

На автогарата във Велико Търново от всички витрини и щандове намигаха прилежно подредени вкусно изглеждащи тестени закуски и сандвичи от бял хляб, намазани с майонезени сосове, гарнирани с оцветени луканки и филета с неясен произход и състав. В хладилниците изобилстваше от газирани напитки и 'натурални' сокове, най-отзад надничаха скътани срамежливи водички. Само в едно (от около 6-7 магазинчета) имаше плодове - сега сигурно си представяте едно изобилие от цветове и миризми, със сигурност очаквате да има поне ябълки, портокали, мандарини (в този сезон), но...уви! Само банани! При това потъмнели и позагниващи банани, което ясно показва колко интерес проявяват към тях минаващите пътници! А минаващите пътници през тази автогара никак не са малко - на всеки половин час там се срещат минимум 2 автобуса по маршрута София-Варна-София, т.е. ~ 100 човека на всеки 30 мин.

Е, щом няма какво друго, банан ще е, си казах... Само че...1 банан не стига за закуско-обяд...започнах 2ра обиколка на магазинчетата в търсене на кисело мляко. Поредното разочарование - предлагаха само продукти на Данон, силно доминирани от Активия с гнус-...У-у-у-п-с... с мю-сли... На едно място дори ми обясниха, че това е най-хубавото и най-търсеното мляко, затова само такова зареждат, WTF?!?

На връщане към Варна кошмарът бе още по-голям. След цял ден път, срещи, кафета и чайове и още повече след скромния закуско-обяд, в късния следобяд цигулката в стомахчето ми вече свиреше разярено. Спряхме на бензиностанция Шел, хем да заредим, хем да грабна нещо за дъвчене за изпът. Е, въртях се 15 мин в магазинчето в търсене на нещо не-вредно...най-полезните храни в това магазинче бяха черен шоколад 65%, Corny и ...пълнозърнести бисквити с овесени ядки...със захар и с хидрогенизирани растителни мазнини... всичко останало беше от junk по-junk...чипсове поне 5 вида, кроасанчета и бисквитки в различни форми, разцветки и разфасовки, солетки и солени бисквитки, килограми бонбонки и ...няколко вида ядки, печени, разбира се... Тук нямаше дори и банани или Данон... Излязох с провесен нос и кутия овесени ядки... Ще наваксвам с белтъчините на вечеря, си помислих...

Тъжната истина явно е, че, ако искаш да избягаш от сладката хватка на 3те напасти Захар, Брашно и Трансмазнини, трябва да си странен. И да ходиш с дисаги.