В последните няколко години, когато пътувам, гледам да си приготвя торбичка храна за изпът - обикновено залагам на сандвич от пълнозърнест хляб или 'хляб' от овесени ядки и трици; понякога взимам месце + зеленчуци; друг път сурови ядки или кисело мляко. Този път реших, че няма да си приготвя нищо. Реших, че този път няма да съм 'странната', с многото торбички и кутии. Реших, че няма да се вманиачавам и да планирам с какво ще се храня - в края на краищата, храненето би следвало да е нещо интуитивно, а не нещо, за което да се тревожиш и да планираш дни напред и ....Този път си казах, че винаги мога да подбера нещо полезно (или поне относително полезно) от който и да е магазин. В края на краищата плодове, кисело мляко, пълнозърнести сандвичи или ядки има във всеки магазин, а салата и чисто месо - във всеки ресторант!
Е, да, ама не!!!
На автогарата във Велико Търново от всички витрини и щандове намигаха прилежно подредени вкусно изглеждащи тестени закуски и сандвичи от бял хляб, намазани с майонезени сосове, гарнирани с оцветени луканки и филета с неясен произход и състав. В хладилниците изобилстваше от газирани напитки и 'натурални' сокове, най-отзад надничаха скътани срамежливи водички. Само в едно (от около 6-7 магазинчета) имаше плодове - сега сигурно си представяте едно изобилие от цветове и миризми, със сигурност очаквате да има поне ябълки, портокали, мандарини (в този сезон), но...уви! Само банани! При това потъмнели и позагниващи банани, което ясно показва колко интерес проявяват към тях минаващите пътници! А минаващите пътници през тази автогара никак не са малко - на всеки половин час там се срещат минимум 2 автобуса по маршрута София-Варна-София, т.е. ~ 100 човека на всеки 30 мин.
Е, щом няма какво друго, банан ще е, си казах... Само че...1 банан не стига за закуско-обяд...започнах 2ра обиколка на магазинчетата в търсене на кисело мляко. Поредното разочарование - предлагаха само продукти на Данон, силно доминирани от Активия с гнус-...У-у-у-п-с... с мю-сли... На едно място дори ми обясниха, че това е най-хубавото и най-търсеното мляко, затова само такова зареждат, WTF?!?
На връщане към Варна кошмарът бе още по-голям. След цял ден път, срещи, кафета и чайове и още повече след скромния закуско-обяд, в късния следобяд цигулката в стомахчето ми вече свиреше разярено. Спряхме на бензиностанция Шел, хем да заредим, хем да грабна нещо за дъвчене за изпът. Е, въртях се 15 мин в магазинчето в търсене на нещо не-вредно...най-полезните храни в това магазинче бяха черен шоколад 65%, Corny и ...пълнозърнести бисквити с овесени ядки...със захар и с хидрогенизирани растителни мазнини... всичко останало беше от junk по-junk...чипсове поне 5 вида, кроасанчета и бисквитки в различни форми, разцветки и разфасовки, солетки и солени бисквитки, килограми бонбонки и ...няколко вида ядки, печени, разбира се... Тук нямаше дори и банани или Данон... Излязох с провесен нос и кутия овесени ядки... Ще наваксвам с белтъчините на вечеря, си помислих...
Тъжната истина явно е, че, ако искаш да избягаш от сладката хватка на 3те напасти Захар, Брашно и Трансмазнини, трябва да си странен. И да ходиш с дисаги.
Е, да, ама не!!!
На автогарата във Велико Търново от всички витрини и щандове намигаха прилежно подредени вкусно изглеждащи тестени закуски и сандвичи от бял хляб, намазани с майонезени сосове, гарнирани с оцветени луканки и филета с неясен произход и състав. В хладилниците изобилстваше от газирани напитки и 'натурални' сокове, най-отзад надничаха скътани срамежливи водички. Само в едно (от около 6-7 магазинчета) имаше плодове - сега сигурно си представяте едно изобилие от цветове и миризми, със сигурност очаквате да има поне ябълки, портокали, мандарини (в този сезон), но...уви! Само банани! При това потъмнели и позагниващи банани, което ясно показва колко интерес проявяват към тях минаващите пътници! А минаващите пътници през тази автогара никак не са малко - на всеки половин час там се срещат минимум 2 автобуса по маршрута София-Варна-София, т.е. ~ 100 човека на всеки 30 мин.
Е, щом няма какво друго, банан ще е, си казах... Само че...1 банан не стига за закуско-обяд...започнах 2ра обиколка на магазинчетата в търсене на кисело мляко. Поредното разочарование - предлагаха само продукти на Данон, силно доминирани от Активия с гнус-...У-у-у-п-с... с мю-сли... На едно място дори ми обясниха, че това е най-хубавото и най-търсеното мляко, затова само такова зареждат, WTF?!?
На връщане към Варна кошмарът бе още по-голям. След цял ден път, срещи, кафета и чайове и още повече след скромния закуско-обяд, в късния следобяд цигулката в стомахчето ми вече свиреше разярено. Спряхме на бензиностанция Шел, хем да заредим, хем да грабна нещо за дъвчене за изпът. Е, въртях се 15 мин в магазинчето в търсене на нещо не-вредно...най-полезните храни в това магазинче бяха черен шоколад 65%, Corny и ...пълнозърнести бисквити с овесени ядки...със захар и с хидрогенизирани растителни мазнини... всичко останало беше от junk по-junk...чипсове поне 5 вида, кроасанчета и бисквитки в различни форми, разцветки и разфасовки, солетки и солени бисквитки, килограми бонбонки и ...няколко вида ядки, печени, разбира се... Тук нямаше дори и банани или Данон... Излязох с провесен нос и кутия овесени ядки... Ще наваксвам с белтъчините на вечеря, си помислих...Тъжната истина явно е, че, ако искаш да избягаш от сладката хватка на 3те напасти Захар, Брашно и Трансмазнини, трябва да си странен. И да ходиш с дисаги.
Няма коментари:
Публикуване на коментар