Зимен ябълков сладкиш с много белтъчини

Зима е. Вече е официално. И заснежено. Дори във Варна.

Един типичен зимен аромат за мен е този на канела (ммм...), ябълки и мед :) е...може и на меденки с черен пипер и канела и греяно вино...или пък просто на греяна ракия :))

Преди дни пробвах ето това сладко зимно изкушение с високо съдържание на белтъчини:

Необходими са:

8 яйца

1/2 чаша фини трици

1/4 чаша овесени ядки

1/2 чаша смлени орехи

1 бакпулвер

6 препълнени с.л. мед

1 кг извара

4 ябълки (среден размер, по възможност сладки), обелени, изчистени и нарязани на кубчета

канела

Приготвяне на блата:
4 яйца, 3 с.л. мед и 1 бакпулвер се разбиват добре. Добавят се орехите, овесените ядки и фино-смлените трици и пак се разбърква до получаването на не много гъсто тесто. Готовото тесто се изсипва в покрита с хартия за печене тавичка (или пък добре намазнена тавичката ). Пече се на 250 С за 10 мин.

Приготвяне на заливката:
Останалите 4 яйца се разбъркват с 3 с.л. мед. Добавят се изварата, нарязаните на кубчета ябълки и 2-3 ч.л. канела (според вкуса). Сместа се разбърква добре и се изсипва в тавичката върху блата.
Пече се на 200 С за около 45 мин (до порозовяване)

Чудесно върви с чаша топло мляко, чай или купичка кисело мляко :)

Открадни си усмивка :)

Има песни, които незнайно как винаги успяват да ме усмихнат, да забързат сърцето ми, да размърдат тялото ми и да го хванат в прегрътката на ритъма си.

И всичко наоколо става малко по-ярко, малко по-цветно, малко по-красиво.

Открадни си усмивка и малко цветове с тези 3:36 мин :)



Бряг с цвят най-зелен
Изпълняват: Рут Колева и Стефан Вълдобрев
Текст:Стефан Вълдобрев

Сламено поле и една река накрая
там слънцето пече, ето за това мечтая
раница, колело, дъх на сено, дъх на сено
раница и колело, тръгвам пак
come on, come on, към онзи

бряг със цвят най-зелен,
където беше май всеки ден,
там изоставихме смеха
там потъна радостта,
където чака ме пак колело
един далечен бряг и сено
бях изгубил пътя, но
намерих праг пак, имам пред себе си
дом, дом, дом,
пам-парам-па, дом, дом, дом

Дървена веранда, проветрена стая
ти ми се усмихваш, докато приготвям чая,
неоправено легло, дъх на сено, дъх на сено
неоправено легло, тръгвам пак
come on, come on, към онзи
Някъде чудеса, случват се нали
Знам място по-добро
Кажи къде е то...

Бряг със цвят най-зелен,
където беше май всеки ден,
там изоставихме смеха
там потъна радостта,
където чака ме пак колело,
един далечен бряг и сено,
бях изгубил пътя, но
намерих праг пак, имам пред себе си
дом, дом, дом, па-пам-парам...

Буря от болка

Обичаш ли предизвикателствата?
А тежките тренировки?
А чувството на удовлетворение, че си направил нещо почти непосилно за теб?
А чувството на превъзходство над тези, които не са успели да направят същото нещо?
А обичатш ли да побеждаваш себе си и да тестваш лимитите си във всяка тренировка?

Ако отговаряш с ДА на тези въпроси (както правя аз), то тогава те предизвиквам с тази кросфитска Буря от болка :)

Painstorm Olympic Bar Mile
лост 15 кг за жени/ 20 кг за мъже

400 м. бягане
- 50 клека (back squats)
- 50 предни клека (front squats)
- 50 клека с лост над глава (overhead squats)
400 м. бягане
- 50 военни преси (military presses)
- 50 пуш-преси (push presses)
- 50 изтласквания (push jerks)
400 м. бягане
- 50 обръщания (cleans)
- 50 изхвърляния (snatches)
400 м. бягане

За време.

На 17.10.2009 моето е било 48:54 мин.

видео

Благодаря на Vic, че засне и оформи мъчението ми :)

Успех и сподели впечатления!!!

На път

В последните няколко години, когато пътувам, гледам да си приготвя торбичка храна за изпът - обикновено залагам на сандвич от пълнозърнест хляб или 'хляб' от овесени ядки и трици; понякога взимам месце + зеленчуци; друг път сурови ядки или кисело мляко. Този път реших, че няма да си приготвя нищо. Реших, че този път няма да съм 'странната', с многото торбички и кутии. Реших, че няма да се вманиачавам и да планирам с какво ще се храня - в края на краищата, храненето би следвало да е нещо интуитивно, а не нещо, за което да се тревожиш и да планираш дни напред и ....Този път си казах, че винаги мога да подбера нещо полезно (или поне относително полезно) от който и да е магазин. В края на краищата плодове, кисело мляко, пълнозърнести сандвичи или ядки има във всеки магазин, а салата и чисто месо - във всеки ресторант!

Е, да, ама не!!!

На автогарата във Велико Търново от всички витрини и щандове намигаха прилежно подредени вкусно изглеждащи тестени закуски и сандвичи от бял хляб, намазани с майонезени сосове, гарнирани с оцветени луканки и филета с неясен произход и състав. В хладилниците изобилстваше от газирани напитки и 'натурални' сокове, най-отзад надничаха скътани срамежливи водички. Само в едно (от около 6-7 магазинчета) имаше плодове - сега сигурно си представяте едно изобилие от цветове и миризми, със сигурност очаквате да има поне ябълки, портокали, мандарини (в този сезон), но...уви! Само банани! При това потъмнели и позагниващи банани, което ясно показва колко интерес проявяват към тях минаващите пътници! А минаващите пътници през тази автогара никак не са малко - на всеки половин час там се срещат минимум 2 автобуса по маршрута София-Варна-София, т.е. ~ 100 човека на всеки 30 мин.

Е, щом няма какво друго, банан ще е, си казах... Само че...1 банан не стига за закуско-обяд...започнах 2ра обиколка на магазинчетата в търсене на кисело мляко. Поредното разочарование - предлагаха само продукти на Данон, силно доминирани от Активия с гнус-...У-у-у-п-с... с мю-сли... На едно място дори ми обясниха, че това е най-хубавото и най-търсеното мляко, затова само такова зареждат, WTF?!?

На връщане към Варна кошмарът бе още по-голям. След цял ден път, срещи, кафета и чайове и още повече след скромния закуско-обяд, в късния следобяд цигулката в стомахчето ми вече свиреше разярено. Спряхме на бензиностанция Шел, хем да заредим, хем да грабна нещо за дъвчене за изпът. Е, въртях се 15 мин в магазинчето в търсене на нещо не-вредно...най-полезните храни в това магазинче бяха черен шоколад 65%, Corny и ...пълнозърнести бисквити с овесени ядки...със захар и с хидрогенизирани растителни мазнини... всичко останало беше от junk по-junk...чипсове поне 5 вида, кроасанчета и бисквитки в различни форми, разцветки и разфасовки, солетки и солени бисквитки, килограми бонбонки и ...няколко вида ядки, печени, разбира се... Тук нямаше дори и банани или Данон... Излязох с провесен нос и кутия овесени ядки... Ще наваксвам с белтъчините на вечеря, си помислих...

Тъжната истина явно е, че, ако искаш да избягаш от сладката хватка на 3те напасти Захар, Брашно и Трансмазнини, трябва да си странен. И да ходиш с дисаги.

Аз в рими - автопортрет

Здравейте!

Смятам, че е редно да започна с няколко думи за себе си.

Аз съм едно усмихнато и енергично момиче на скромните 26г. :) Е, за някои по-малки от мен вероятно съм жена, а за други съвсем по-малки от мен - направо лелка-зелка :) За трети съм слънце...за четвърти - машинка :) Нооо ... в моите очи съм си момиче...даже малко щураво момиченце, само-описало се така преди малко повече година:


Млада, необуздана и дива

Млада, щастлива, необуздана и дива;
В мен железният бас на китара пулсира,
кръвта ми ври, кипи и залива
наоколо всички, без да подбира.

Погледи втренчени ходят по мен,
мисли похотливи пронизват ме,
а музиката сластно дръжи ме във плен
и аз танцувам, и се радвам, и пея!

Утре, когато светлина изкъпе небесата,
ще бъда спокойна, разумна и тиха.
Дълбоко във мен, невидимо за тълпата,
ще съм още по-млада, необуздана и дива!


Та...това съм аз...или поне така се виждам, а това предполага, че и другите ме виждат така :)

Напоследък се лутам в търсене на собствения си мир...или иначе казано в търсене на хармония ум-дух-тяло... До скоро исках да променя себе си в много отношения - за съжаление, това не се оказа толкова проста задача в последната...хм...година и нещо... и никак не допринесе за душевното ми спокойствие... Затова сега съм с нова резолюция -

Да се науча да се обичам такава, каквато съм :)
Надявам се, че това ще донесе търсената хармония :)